Maria Jekova Instagram – Преди да си кажеш “тази на каква се прави” – моля да прочетеш редовете. Започна новия сезон на “Вкусът на България” и искам да споделя малко лични чувства под един кадър, който не е с гозби и разкошни възрастни дами, а с други разкошни хора, а разказът е личен. Преди няколко години бях от онези хора, които махват с ръка и казват с гордост, че не гледат телевизия и нямат телевизор. До ден днешен нямам всъщност. Но стана тя каквато стана и се явих на екран, за да изляза извън удобното място преди две години. И животът, за да ме научи, че всяка крайност е вредна – направи от този екран – мой верен другар. Показа ми, че за истината, за чистата идея – няма място и време, тя просто се ражда. Да пътувам и да търся вкусът на страната ни е моята сбъдната мечта. И да, резултатите от тази сбъдната мечта ги дават по телевизията. За тези 24 минути екранно време – 12 души снимаме ден и половина и после те обработват материала не знам колко дни. И го правим с мерак. И така разбрах, че да кажеш, че не гледаш телевизия е като да кажеш, че не четеш книги, защото има калпава литература. Дадох си сметка, че съм приличен човек, а музиката на моето детство са гласовете на Дейвид Атънбъро и Стив Ъруин по Анимал планет и всъщност това ми е дало толкова много разбиране за света, и уважение към всичко, което ни заобикаля. Та – избирателна пропускливост. А защо тази “нагласена” снимка? Защото в съвсем личен план, работата по предаването – срещна ме с чудесни човеци. Винаги съм била грижещия се човек в живота – винаги. Собствената ми значимост е била някъде там, сритана в ъгъла. За тези три сезона снимки – чувствала съм се значима по човешки начин, защото да има кой да ти предложи вода, да ти донесе нещо, да носи нещо вместо теб, да ти намаже с 50-ти фактор лицето, докато говориш по телефона или да те дръпне от създавала се ситуация, за да отдъхнеш – никога не ми се беше случвало. Може да звучи безумно, но си е моята истина. И съм им благодарна, че ме учат, че съм важна и когато ми е адски неудобно, че Ася ходи с чадър по мен и всякак се опитвам да ѝ го взема от ръцете – тя продължава да го държи над главата ми. Това всичко са метафори, вярвам, че го усещате. Bulgaria